След остър спор с Яман, Нана решава да напусне. Нуждае се от момент за почивка и самота, затова се отправя към гората. Тишината, шумът от листата, студеният въздух – всичко това трябваше да я успокои. Но тя е Нана – проблемите я следват като магнит. В един момент се спъва в издаден камък и пада… право в калта. Съдбата ѝ се подиграва.
Когато Яман накрая я открива, не може да се сдържи. На лицето му се появява злобна усмивка.
– Е, добре, кална нимфа – казва с ирония.
– По-добре нимфа, отколкото трол под моста – отговаря Нана, с трудност изправяйки се от земята. Искрите между тях, както винаги.
Ферит имаше право – момичето на Зафер ги води до каналджията. Когато Ертан научава за задържането на своя партньор, започва да разбира, че примката около врата му се затяга. Но не е готов да се предаде на правосъдието без бой. В очите му проблясва блясък на лудост. Той взема отчаяно решение.
Айше седи в апартамента си, напрегната, с телефон в ръка. Чака всякакви новини от Ферит. И изведнъж – екранът светва със запознато име. Треперещата ръка вдига телефонното обаждане.
– Ферит? Моля те, кажи ми нещо хубаво – шепне, опитвайки се да прикрие паниката.
– Изглед на Босфора, залез, току-що сварен чай, бейгъл със сусам на ъгъла… – изброява спокойно гласът от слушалката.
– Какво говориш?
– Помоли ме да ти кажа нещо хубаво. Кълна се, огладнях.
– Ферит, не е време за шеги.
– Всъщност е време. Птичето влетя в клетката и ще започне да пее. Не свиквай с разточителството – скоро ще се върнеш към работата си.
Айше задържа дъха си.
– Казваш сериозно? Имате Зафер? – Точно така. А Ертан – времето му също свършва.
– Ферит… как да ти благодаря?
– Още не съм мислил за това, но спокойно – ще измисля нещо, което ще те доведе до лудост. Шегувам се. Почини си, заслужаваш го. Лека нощ.
Когато разговорът приключва, Айше се отпуска в креслото. Чувства, че някой е свалил товар от раменете ѝ, тежащ десетки килограми. Усмихва се за първи път от много дни. И точно тогава звъни звънецът на вратата. Тя поглежда към часовника.
– Кой ли може да е толкова късно? – мърмори под нос. – Сигурно е Волкан. Донесе добри новини.
Без да се замисля, тя се отправя към вратата и я отваря, без да проверява кой е от другата страна. Но това не е Волкан. Това е Ертан. Очите му излъчват студена решителност.
– Какво правиш тук? – пита остро, вече изправяйки ръка, за да затръшне вратата.
Не успява. Мъжът нахлува вътре, хваща я грубо и притиска към лицето ѝ кърпа, напоена с етер. Айше се опитва да се освободи, но силите ѝ бързо я напускат.
– Мислихте, че това е краят, госпожо комисар? – шепне Ертан с триумфална усмивка.
Той ѝ инжектира и, когато тя напълно губи съзнание, я вдига на ръце и изчезва в тъмнината.
„Наследство” – Епизод 666 – Резюме
Айше се събужда бавно. Главата ѝ пулсира, а гърлото я боли от сухота. Отваря очи и за момент не знае къде се намира. Около нея е полумрак – слабата светлина от една единствена крушка висяща от тавана, а през пукнатините в забитото с дъски прозорче проникват тесни лъчи дневна светлина. Помещението е студено, влажно, мирише на плесен. Тя опитва да се помръдне, но бързо осъзнава, че ръцете и краката ѝ са вързани, а устата ѝ е запушена. Сърцето ѝ започва да бие бързо.
От тъмнината се появява позната фигура. Ертан седи на старото, скърцащо столче срещу нея, с поглед, изпълнен със студена презрение.
– Добро утро, госпожо комисар – казва с тих, почти презрителен тон. – Как спахте?
Той пристъпва към нея, сваля запушалката и Айше веднага крещи:
– Луд ли си? Защо ме доведе тук?!
Ертан свива рамене, сякаш всичко му е очевидно.
– Вече знам всичко. Знаеше, че подготвям засада. Действаше зад гърба ми, заедно с бившия си съпруг. Моят човек попада в капана. И какво, мислиш ли, че не разбрах кой стои зад всичко това? Мислиш ли, че съм идиот?
– Ертане, това няма смисъл. Правиш огромна грешка – опитва се да го спре Айше, опитвайки се да говори спокойно, но паниката я обхваща.
– Млъкни! – изсъсква той изведнъж, а лицето му се изкривява от ярост. – Не аз греша!
Без да се замисли, той отново запушва устата ѝ.
– Твоят баща виновен. Това той развали живота ми. Очерни баща ми, набута го в нещо, което не е направил! Заради него баща ми отиде в затвора, а после в инвалидна количка. Семейството ни се разпадна, разбра ли?! Животът ми спря заради вас! Нямам вече какво да губя. Но едно нещо мога да направя – мога да изчистя името му. Да възстановя честта му. Защото моят баща беше невинен. И ще го докажа… дори да ми коства живота ти.
Той изважда телефона си и го държи с решителност в очите.
– Ще се обадя на баща ти. Ще му кажа, че съм тук. Ще му кажа, че ако не признае какво е направил… ще те убия.
Той избира номер и поставя телефона на ухото си. За няколко секунди настъпва тишина, след което се чува единствено гласът на автоматичен секретар: „Избраният абонат е недостъпен.”
Ертан изсъсква през зъби и затваря.
– Трудно… Чаках толкова години. Ще изчакам още малко.
Той оставя телефона, връща се на стола и гледа Айше, чиито очи блестят от сълзи и гняв. Тя е безсилна – но в погледа ѝ няма страх. Там има борба.
Ферит тъкмо приключва служебния разговор, когато телефонът му отново започва да звъни. На екрана се появява името Несе. Той вдига, но преди да успее да заговори, в слушалката се чува разтреперан глас на момичето:
– Ферит
